Недостатъчен капацитет на електропреносната мрежа на ЕСО затруднява присъединяванията на ВЕИ в Североизточна България

Ръстът на инсталираните мощности за производство на електроенергия от ВЕИ води до затруднено присъединяване на обекти към електроразпределителната мрежа на ЕНЕРГО-ПРО. В последните години е достигната граничната стойност по отношение на капацитета на  мрежата в Североизточния регион. Все по-често се налага да бъдат отказвани искания за присъединяване заради липса на свободни мощности за трансформация и пренос на енергия, които да удовлетворят нарастващия инвеститорски интерес за изграждане на нови обекти за генериране на енергия от ВЕИ. В същото време продължават исканията за нови мощности в слабо населени региони с намаляващо потребление, а това е предпоставка за по-високи разходи за присъединяване. В Североизточна България има много урбанизирани  територии, с минимална или нулева консумация на електроенергия, липсва наличен капацитет в съоръженията на преносната мрежа, електропроводите нямат възможност да пренасят големи количества енергия, подстанциите са с практически изчерпан капацитет на трансформаторна мощност, а заявките за инсталиране на ВЕИ са много.

Проблемът с присъединяванията е особено значим в областите Добрич и Търговище. Все повече инвеститори пишат жалби до регулатора КЕВР, но възможностите за разрешаване на казусите са в пряка зависимост от бъдещото развитие и на мрежата на ЕСО. Като оператор на разпределителна мрежа, ЕНЕРГО-ПРО получава откази от електропреносния оператор за разглеждане на инвеститорски проекти с мотив липсата на мрежови капацитет. Това е още един аргумент в полза на това, че успешното и безпроблемно изпълняване на ангажиментите на България по т.нар. „зелена сделка“  изисква интегриран и национален подход, който да обединява усилията както на преносния оператор, така и на разпределителните дружества. Ускореното инвестиране само в част от свързаните мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия в преносната или в разпределителните мрежи няма да разреши проблемите с осигуряването на капацитет за нови присъединявания на ВЕИ производители.

Като обществено отговорно дружество вярваме, че е време да се обмислят нови мерки за създаване на такава национална политика, която от една страна да удовлетворява инвеститорския интерес за нови ВЕИ мощности, а от друга да създава условия за запазване на интегритета и сигурността на мрежите за пренос и разпределение на електрическа енергия.  КЕВР, като орган, който е отговорен за отношенията в сектора, следва да приложи регулаторна политика, която да стимулира развитието на мрежите, но и да разпредели по справедлив начин между всички ползватели на мрежата разходите, които са предизвикани от увеличаването на производството на енергия от възобновяеми източници. Създаването на условия за инвестиране предимно в източници за производство за собствено потребление и икономически предпоставки за развитие на слабо заселените региони са основните стълбове за разрешаване на продължаващото изпълнение на ангажиментите на България към политиките на Европейския съюз за все по-чиста и сигурна енергетика.